AI генериран код: какво може и какво не (2026)
Къде AI кодът е готов за production, къде трябва човек и как да не си пуснеш нещо, което ще се счупи при първия реален потребител.
AI пише код, който изглежда правилен. Понякога е. Понякога изглежда правилен и точно затова е опасен. Ето къде е границата.
Къде AI кодът е достатъчен
- Изолирани, добре дефинирани парчета. Функция, която форматира дата, парсва CSV, валидира форма. Ясен вход, ясен изход, лесно се тества.
- Скеле и повторение. CRUD екрани, API маршрути, типове, миграции.
- Прототипи за проверка на идея. Ако целта е „да видим дали има смисъл", не „да го пуснем на клиенти".
- Помощ по непозната библиотека. AI чете документацията и дава работещ пример по-бързо от търсене.
Къде трябва човек
- Архитектура. Как се свързват частите, къде живеят данните, какво става при отказ — това е решение, не автокомплийт.
- Сигурност. AI редовно пропуска: проверка на права, лимити, валидация от страна на сървъра, изтичане на данни в логове.
- Производителност при обем. Код, който работи с 10 записа, може да убие базата при 100 000.
- Бизнес логика. AI не знае твоите правила за отстъпки, наличности, данъци. Ще ги измисли уверено.
- Разбиране на написаното. Ако никой в екипа не може да обясни какво прави даден файл, той е бомба със закъснител.
Практическо правило
AI пише първата чернова, човек носи отговорност за нея. Всеки ред, който отива в production, трябва някой да е прочел, разбрал и да може да поддържа. „Работи, не знам как" не е приемливо за нещо, върху което стъпва бизнес.
Vibe coding — кога е ок
Бързо генериране без дълбоко разбиране е чудесно за: личен инструмент, вътрешен скрипт, прототип за демо, нещо, което ако се счупи — не боли. Не е ок за: плащания, лични данни, нещо, което 1000 души ползват дневно.
Имаш AI-генериран проект, който искаш да пуснеш сериозно? Пиши ни — преглеждаме, оправяме дупките и го носим до production, вместо да пишем всичко отначало.